В НАЧАЛОТО

В началото, за вярващия, Бог
създал света със Словото вълшебно.
Той сътворил Земя и небосвод.
И светлина, за да не бъде черен.

Реклами

ЕДНАТА ДУМА

Едничко нещо за да кажем,
използваме десетки думи
и някои от тях са празни,
а някои дори са груби.

ДОБРЕ ДОШЛИ

Здравейте и добре дошли в блога!

Аз съм Калина Александрова – така подписвам прозата, която пиша.

Аз съм Калина Алекс – така подписвам стиховете си.

Аз съм Калина – за приятелите си. Предпочитам да се представям така.

Създавам този блог с ясното съзнание за важността на думите. Всеки човек в продължение на живота си твори свой вътрешен свят – уникален, огромен, изумителен. И всеки, абсолютно всеки търси начини, пътища и пътеки да сподели своя свят с другите човешки същества. Изпитваме удовлетворение, когато споделеното е остойностено, страдаме, когато е обругано и, най-страшното, може завинаги да спрем споделянето, ако споделеното изобщо не е отразено.

Тук има предимно думи. За мен те са важни. Гледам на тях не само като средство за комуникация, а също като начин да споделя своя вътрешен свят с другите човешки същества.

Добре дошли отново!

Калина

ИСТИНСКАТА ВЯРА

Не за религия ще словотворя,
ни за духовно извисяване.
За Бог не искам аз да ви говоря,
а за това, което вярваме.

АЗ СЪМ

Години и години аз се борих
с това, което мислех, че не съм.
Изправях се срещу лъжата гордо,
преследвах глупостта дори насън.

ПУКНАТАТА СТОМНА

Две стомни имала жената,
отивала с тях всеки ден
далече, долу при реката,
водица да си донесе.

ДАО НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Калина Алекс

Когато е студена нощ
в живота – мойто приключение –
се ражда слънце, сила, мощ –
учи древното учение.

ЗА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ В ТВОРЧЕСТВОТО

Три години самота. Затворена в един декар двор с малка къщичка. Само със семейството, котките, кучетата и градината. Общувам с няколко приятели и много рядко излизам навън. Е, чета. За мен книгите са като въздуха – без тях ще умра. Размишлявам.

БЕТЕЛГЕЙЗЕ В СВЕТОВЕТЕ*

Калина Александрова

От дете обичаше звездите. Нощното небе не просто я привличаше – то направо я поглъщаше и тя се разтваряше сред милиардите светещи точици, ставаше една от тях, едно с тях. Любимото ѝ съзведие беше Орион, затова ще я наричаме Бетелгейзе¹. Звездите я примамиха на хиляди километри от градчето, в което отрасна.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА УЧА ТОВА

(Откъс от „Сезоните на нашите кризи“, със съкращения)

Калина Александрова

Кризата, свързана с въпроса: “Защо трябва да уча това?”, задължително се изживява от тийнейджърите, когато тяхната истинска същност се събуди и предяви претенции за преобразуване на обществено удобната биологична единица в личност. Дали тази трансформация ще се осъществи и какви и доколко болезнени промени ще претърпи младият човек, зависи от начина, по който ще се преживее тази криза.